Мъртва...

Това съм аз, откакто от мен си отиде.

Жива...

Как бях щастлива, когато ме зовеше.

Макар и рядко... Моето име шептеше.

Когато го правеше... Исках да целувам очите ти.

Да галя нежно лицето ти и да пия от сълзите ти.

Сега те няма вече...

Моето време изтече...

Остана само самотна любовта ми.

И думите ти, които изгарят мисълта ми.

Да вървя напред...  Да те оставя зад гърба си... Не искам!

Спомням си за нощите, в които сърцето си с ръка притискам.

Така силна и луда беше любовта ми към теб - НЕНАСИТНА.

Обичам те! Защо си отиде преди на гърдите ти да притихна?

04.04.2009г.