В унес блясъкът угасва,
замря във мъртва тишина.
Порутена и толкоз прашна,
градът със нея заживя.
Звезди угаснаха в покоя,
докосвайки измислен свят.
Река, пресъхнала във зноя,
рисува призрачният мрак.
Парче от счупена надежда
наднича в стария комин.
Мъглата спряла се оглежда,
облечена във прах и дим.
Галина Москова
25.09.2011г.
© Галина Москова Все права защищены