Senni (Силвия)
162 1968
9 янв. 2009 г., 12:06

Мъртви са цигулките 

  Поэзия » Философская
740 0 8
Видение... събудено във мрака,
разкъсано от плачещи мечти,
потъпкана трева, изсъхнал крясък,
загнездено в съзнанието... мълчи.


Мълчи... когато, трябва да говори,
загърнато... с преплетени слова,
нахапва дните, дяволски копои,
вековна приказка, за скитащи деца.


И светлината... е попила в тъмнината,
като воал покрива, моите следи,
объркана... в поредната "заплаха",
рисувам бъдеще... изписани очи.


И крайна е Луната в своя образ,
небрежна в нощите, убива тя звездите,
внушени мисли... мъртви са цигулките,
отпуснати тела... израждат дните.


И красотата се присмива... облекчена,
и вярва в себе си... макар и нереална,
във заклинанията, е някак променена,
сама на път отправям се... това е тайна.

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??