Подгонена от яростта на гарвани,
от свирещия вой на техните криле,
светлината скрива своето лице
от света и от човешкото сърце.
Градът превръща се във прах,
липсва дори и намек за страх.
Нищото владее дори и нощта,
скитница самотна - гордо крачи лудостта.
Тишината погребва
в каменна гробница свойта сестра,
умира пейзажът,
засипан със мъртви лица. ...