Мъртъв сезон за думите.
Свидливо е на чувства времето.
Окъселите обещания
сгъвам в куфари,
с които няма да тръгна за никъде.
Миналото е урочасано.
Вехне и линее в душата ми.
Синьото мънисто в твоя поглед
не помага против уроки.
Люлея нозе на прага
и съзерцавам слънцето.
То изпепелява
всички мои посоки.
Пиша с пръст в пепелта им
само едно име.
После го заравям
и стъпвам отгоре му.
Още пари.
Изгори ходилата ми.
Люлея нозе на прага
и проклинам слънцето.
© Валентина Шейтанова Все права защищены