3 сент. 2010 г., 06:46

Мъртъв съм... 

  Поэзия » Философская
781 1 4

Mъртъв съм...

 

 

Мъртъв съм, гния си самотно в изгнание.

Мъртъв сън – умирам сладко в безсъзнание.

Мъртъв съм и както всички, в черно съм облечен.
Мъртъв съм, но нищо – на смърт всеки е обречен.

Мъртъв съм, а ми се живее още.
Мъртъв съм, но в сънищата ще живея нощем.

Мъртъв съм, а мъртъвци приятели си нямам.

Красив Труп съм, но от мъртви дами полза няма.

Мъртъв съм и сутрин мъртъв се събуждам.

Без ерекция в ковчега – няма от какво да се възбуждам.

Мъртъв съм и от Дявола ще тегля заем.

Мъртъв съм, но съм си взел душа под наем.

Мъртъв съм, но това никой не го гложди.
Нищо! В мъртвия си дом сега приемам гости.

Мъртъв съм, но въобще не ме е яд.
Мъртъв съм, но ще живея в Рая, защото животът ми бе Ад.

© Михаил Попов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Well, I wish you to turn back an eye to the past after 5 years and to read this again. Does the view will be tha same?..
  • Lovely
  • много е добро,но има но навява мрачни чуства кураж приятелю нещата винаги могат да станат и по зле.
  • Толкова много повторения, за да си кажеш, че ти е бил зле живота... Well, I hope you made your point.
Предложения
: ??:??