20 мая 2018 г., 23:08

Мюнхен 

  Поэзия
574 1 0

Мюнхен

 

И ме попитаха те, вярвам ли в Господ,
с небесносини очи и поглед маслинов.

 

- Вярвам в това, че някой е жив,
докато има кой
да си спомня за него!

 

- Това е толкова мило! - въздъхнаха двете.

 

- Вижте, не виждам причина
за съществуване вечно,
на това, което наричат душа.
Не е ли достатъчно, че в този живот оставил си нещо и другите черпят от него сега?
Но признавам,
когато се сетя за някой
когото обичам,
бих искал
да не е изчезнал
завинаги! - отговорих им тъжно замислен.

 

- Хората, които си спомняш
са някъде там
и знай, че има някой,
който винаги теб ще обича! - сподели синеоката Кирстен.

 

Хей така си побъбрихме тримата,
аз, току-що минал през Sendlinger Tor,
те, две омайни цветя, от света на мормоните.

 

Телефон не оставих.

 

Небето над Мюнхен е цялото в облаци,
но хората в кръчмата с мандаринови лампи, зареждаха с бира и приказки сладки.
Дали от цялата глъчка не произвеждаха ток, захранващ
въпросните лампи?!

 

Русоляв дебеланко целуна по устните
красиво, персийско момиче.
Понечи да влезе във Frauenkirche,
но портата нещо заяде.
Измрънка на немски, но бързо му мина,
щом пак продължи със целувките.
Валеше, а нямаха нито чадър, нито качулки.
Вместо тях си отворих чадъра и се скрих във дъжда.

 

Обичам когато се губя!

 

Така и направих в самото начало, когато потеглих в обратна посока, воден от смътния спомен
за една катедрала,
а всъщност попаднах на пазар за цветя, плодове, зеленчуци
и павилиони със бира наливна и вурстове вкусни.
Похапнах добре! Мнооого добре!
Продавачката изрично ми даде и люта горчица,
въпреки двете пакетчета сладка, които аз си поръчах,
защото със нея тези два вурста в мойта чиния, щели да бъдат още по-вкусни.
Изядох си всичко и с трите горчици,
и пшеничната бира
изпих до последната капка!
А дъждът услужливо потропваше
по чадъра опънат над масите,
сякаш бе близък човек,
нахлупил невидима шапка.

 

Наздраве, приятелю Крис!

 

Излязох отново на Marienplatz,
но от ъгъл, от който веднага видях кубетата на Frauenkirche.
Отворих голямата порта и влязох.

 

Как,
как се строи затворен обем,
събуждащ инстинкт за безкрайност?!

 

Глас на жена напевно изричаше думи,
оттекващи хорово, сред гласове богомолски.

 

Обичам когато се губя!

 

Разтворих чадъра и тръгнах към кръчмата с мандаринови лампи.
Зад мен дебеланкото тъкмо беше измрънкал, но имаше кого да целува.

 

Мъж и жена
така се разминаха един покрай друг, сякаш ги виждах
в различни моменти от време.

 

В тънкия процеп
между мокрите сгради,
Тя отново погледна към мен.
Снимах я,
до витрина с обувки
и отдалечаващ се
жълтоярък чадър.

 

На сто метра от мен,
на ъглова сграда,
от огромен рекламен плакат,
красива жена ме подканя:
"Прави най-доброто за теб!"

 

Шестнайсет палати не стигат
за всички добри намерения,
предлагащи по-добър свят,
на панаира провеждан
всяка четна година,
в последователни, пет дена от май!

 

Рибите плуват спокойно
в езерата пред главния вход,
а такситата в бежово
чакат клиенти, излизащи от подобрения свят.

 

В подземната гара на Marienplatz, обърках малко нивата.
Качвах се, слизах, четях и разпитвах
и накрая попаднах на точно упътване.

Нали все повтарям:
"Обичам когато се губя!"

 

Странни мисли, в града при монасите,
който впрочем бил тежко пострадал,
през последната световна война.
Днес цъфти и хора събира
от целия свят!

 

Отидете и вижте!

 

Отидете
                и вижте!

 

© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??