16 янв. 2005 г., 17:05

на... 

  Поэзия
766 0 1
Сънувам пак очите ти красиви
и твоят глас събужда ме с усмивка,
но в утрото отново съм сама
и студ нахлува в моята душа...

Защо до мен не си в деня?
Защо със друга мислите споделяш?
Нима ще бъде винаги до теб,
както бих могла да бъда аз?

Но и в чуждите прегръдки да живееш,
моите целувки ще те будят.
Всеки път, когато сам оставаш,
към мене взора ще отправяш!

И аз ще бъда винаги до теб,
ще те разбирам, както никой друг,
дори при другата отново да се върнеш,
в твоя ден отново ще съм аз!

© Стефани Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??