Ангелика (Ангелина Стоянова)
21 41
9 мая 2006 г., 15:00

На 20 години 

  Поэзия
1225 0 4

Моята огнена сила е жива.
Мойте криле не отряза ги нож.
И аз дишам,живея,мечтая-
с пламък по-силен от огнена пещ.
И прегръщам простора сияен,
притаил мойте мисли навек.
Пак се втурвам да търся звездите-
Млечен път от безброй светове.
Надеждата моя е зърно-
скрито в Космоса,малкия Рай.
Там аз ще търся,ще ровя,ще стена-
цял живот ще диря простор.

© Ангелина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??