Да те загубя ли?...

Че как да те загубя , след като те нямам?!...

Не мога да те съдя без вина!

Пулсът ми внезапно пак се ускорява,

мъничко спасение си във нощта.

Устните ти, сладки като загоряла захар,

в моите допираш, без да те е срам.

И в плен изпадам безнадежно,

любовта ми се увеличава с още грам.

И те нямам, а ръце оплиташ в моите мило.

Мислите ми пак към теб летят.

Ти си моя малка лудост,

          моят АНГЕЛ,

         моят сладък грях!...