10 окт. 2007 г., 19:18

На Алекс 

  Поэзия
5.0 / 6
1217 0 10
Не мога в стих да те сбера
и ред за тебе да напиша не умея,
навярно толкова е силна обичта,
че думите не стигат и немея...

Подай ръце във мойте топли длани.
Как нежно галят твоите очи,
а моите във тебе все са взряни,
съзнавайки, че смисълът си ти.

Обичам твоята усмивка сладка
и погледа ти, грейнал  някъде край мен,
обичам весело да тичаш и играеш,
мое прекрасно единствено синче!

Ти - сбъднати мечти на мама,
за тебе бие майчино сърце.
Една сълза от обич изтървана -
щастлива съм, дете!

© Виолета Зашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »