Направих всичко аз

твоите очи да забравя,

твоето сърце със мраз изпълнено е

и в океан от самота 

ти осъди ме да се удавя!

От начина ти на живот

гневно аз се възмутих

и с обидни думи тежки,

аз те нараних!

Всеки прави грешки,

тъй и аз сгреших...

Знаех, че не ме обичаш,

ала беше ти за мен другарче

-всеки път очаквах срещата със тебе с трепет,

както първолака чака своето букварче!

Тази сутрин, ти събуди се егоцентрична

и довечера-егоцентрична ще заспиш...

Защо ли още, тайно се надявам,

че ще се изправиш някой ден,

в неравна битка с егото си и ще победиш

-ръчичката си малка, топла ще протегнеш

и чувството на самота във мене,

ти ще заличиш?