27 окт. 2022 г., 15:44  

На автостоп 

  Поэзия » Строгие формы
605 2 7

НА АВТОСТОП

 

Смирена ще потъна в есента –

последното ми сигурно убежище.

Докато тлее бавно, таралежите

крадат от залезната ѝ тафта,

 

луничките ѝ от горчив шафран,

меда от звездните ѝ кошери.

И с първите слани разрошена,

тъче тревата прежълтял саван.

 

Дъждът пълзи из гъстия шубрак,

а вятърът без милост го съблича.

И спуска се безкраен синкав мрак.

 

Изгубени в мъглата – с дрезгав грак

обърканите врани криволичат –

край първия пречупен пътен знак

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??