Още млада се баба спомина,

безсилна тя пред болестта,

само дядо се опита

да доживее старостта.

Но дойде ден и той си отиде,

на прага на своята старост,

защото туй част от живота е

и никой не пита за жалост.

Баба нея не можах да опозная,

мама каза била хубав човек,

но за нея нямало спасение

и за болестта и лек.

Дядо, него го помня,

зиме и лете да пуши качак,

нарамил пушка през рамо

на лов той тръгнал пак.

Сега там горе са се събрали,

сигурно са и много щастливи,

но искаше ми се поне за миг,

да бяха тук,да бяха живи!