На барикадите ще има винаги
борци за свобода,
защото винаги в света
подтиснати ще има,
а само в битки се трошат
оковите в света!
С насилие
неправдата е излечима!
Ще се издигат призиви,
ще се развяват знамена...
И победители,
и бити
винаги ще има...
Аз знам, че всички тежести
стоят на рамена,
а плътта на хората
е уморима.
Щом има полюси
и конфронтации
в Живота и в Смъртта,
докато всички Истини
в живота се изключват,
ще има гневни Барикади
и Революции в света
И скоростите на Прогреса ни
ще се превключват!
И ако някой хубав ден
хората достигнат
свойта цел
и си направят Свят
без сълзи
и без стиснати юмруци,
то много скоро този свят,
като пустиня
би им доскучал...
Надявам се
туй скоро да
не ни се случи...
1974 г. София
© Христо Славов Все права защищены
стоят на рамена,
а плътта на хората
е уморима.
Много истини и плам има в твоя стих!Поздрав!