Навярно само аз в тебе светове виждам как се създават,
как коленичил, пак си недостижимо високо за другите,
как пред теб зверовете подвиват опашки и бягат,
и търсят причини да не приличат на нулите.
Аз отдавна разбрах какво е да бъдеш безкрайно обичан,
да няма сезон, който да скъсява дните
и дори трепереща от страх, отнякъде прихванат,
знам, че в тъмнината пак ще запалиш луните.
И пак ще виждам пътища, макар и без табели,
ще знам, че всяка отбивка ще ме връща в дома,
когато пребита от дъждовните камъни,
ще съм отново дете, а ти най-бурната река. ...