На баща ми Станко Димитров

4 февр. 2022 г., 16:32 2022-02-09T10:01:05+02:00

Поэзия » Строгие формы, Другая

534 0 2

Таланта си съм взел от твоя род,

косата и нозете, част от нрава,

но преводи на проза не подлавям.

Набързо си отиде. Беше горд

със своя характерен произход.*

Цареше у дома весден забава.

Разбира се, животът продължава.

Най-радостен очаква ме живот.

Посредством тебе ще се запозная

с любимата си, ясно е това.

Ще стане светла сумрачната стая,

тавана ще замести синева.

Да, два пъти ще бъдем с нея в рая!

И търся я чрез своите слова.

____

* Северозапад – Бел. авт.

Самодива (Вики)

2022-02-06T14:45:21+02:00

Хубаво посвещение, майсторски изпипано!
ИнаКалина

2022-02-04T21:41:10+02:00

Северозапад - все хубави хора ! Митко, хареса ми техниката в стиха, строгата форма в съчетания с това, че е посвещение. "Разбира се, животът продължава." !