28 июн. 2006 г., 23:34

на батко... 

  Поэзия
800 0 3
Залязва слънцето в позлата
с усмивка ражда се денят,
улавя шепот тишината
с отчаян порив за живот.

А той животът,бърза и не спира,
на никого не прави път.
В тоз свят все някой ражда се,умира,
а в мрака хиляди сълзи блестят.

Животът е безкрайно кратък,
а смисълът му,в миг неуловим.
Защо дошли сме на земята,
щом някой ден ще трябва да заспим?

29.01.2002

© Петя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??