14 июн. 2012 г., 09:40

На без петнайсет от тъгата 

  Поэзия » Другая
1243 1 21

Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.

Започва облачно да нервничи отгоре
като неопитен хлапак на първа среща.
А аз съм толкова сама, че му говоря.
Без теб (и млада) самотата се усеща.

Бездомни, дните ми лютят като цигара.
И даже птиците не са, което бяха –
висят по жиците на глуха бас-китара,
която вятърът със пръст докосва плахо.

Без теб животът ми наопаки минава,
безпътни мисли се разбиват по стъклата.
Не е нарочно тъжно. Просто съм такава –
една жена на „без петнайсет” от тъгата.

 

© Пепа Петрунова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??