до днес
бях за вас стълба
закъм небето
издигах ви
на облаците
до раменете
носех ви
над полетата
и над хълбоците
на хималаите
с вас валях
като сняг
осъмвахме
голи
и се любехме
из просторите
на изпроводяк
хвърляхме
долу в локвите
парчета небе
непоръбен
маскараден костюм
за карнавалите
за вакханалии
за валпургиевите нощи
и едва ли
чакахме
да поникнат тревите
оплодени от снощното
неразсъмване
до вчера
днес се срутих
ведно с онова небе
и ви гледам
през погледа
на дете
© Павлина Гатева Все права защищены