На Бог децата винаги са гладни!
Туй тяхна изначална е съдба...
Започват рано, и така - до пладне,
работят за паничката храна.
На Бог децата винаги са жадни!
Защото няма във пустинята вода...
Живеещите в алчност са си гадни -
не се вълнуват за безсмъртната душа.
На Бог децата винаги ги хулят!
Труда им хвалят само с ругатня...
Ако обувките си някъде изсулят
ще видиш изранените крака.
На Бог децата тъй живеят с Вярата...
и имат си Надеждичка една,
че на перона на Живота - там на гарата
Ще ги намери някой ден и Любовта.
© Ангел Милев Все права защищены
Прекрасно е човек да има сестри и братя по душа!