perov (Валдемар)
83 96
10 июн. 2015 г., 19:53

На брега 

  Поэзия
482 0 3

 

 

     Поемах те до вчера

     като всекидневна доза

     еликсир,

     разливащ в мойте вени

     аромат на рози

     сред окосените треви ...

     Преглъщах те на глътки -

     уханна пролет, жарко лято

     и преплитах тихи стъпки -

     не аз, пиян бе моя вятър ...

     Такъв е той -

     коварен и променлив,

     остави ме - риба на брега -

     любови бездиханни и раздели -

     до прилива дали ще издържа ...?

 

 

 

 

 

© Валдемар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Едно приказно настроение на тема - своеобразна обреченост от безлюбовието.
    Майсторски написан текст, Валдемар! Поздравление!

    Стихът ти ми припомни откъс от едно позабравено старо стихотворение на моя приятел, поетът Любомир Захариев:

    "Остави го животът с дъх на тъмна кожа
    и вкус на вино от крайбрежна кръчма.
    Тъй както приливът изхвърля
    обречените риби..."
  • Благодаря ти, Любомира! Поздрави!
  • Копнеж като риба на брега ... Прекрасно е!
Предложения
: ??:??