На брега висок, усамотени,
попревити, старите върби
клони са провесли уморени
над сребристобелите води.
А над тях разчувствана луната
посребри ги с мека светлина.
В унес глъхне призрачно земята,
потопена в сънна тишина.
Тука някога със теб седяхме
в сенките на същите върби,
тихичко прегърнати шептяхме
своите песни, блянове – мечти. ...