Обичам да танцувам с бурята,
сълзите ѝ в шепи да събирам.
Да гледам как измива сушата,
живот как ражда да съзирам.
Обичам с погледа си да изпивам
на светкавиците лудата игра.
От красотата им картини да гравирам,
да ме зарежда тяхната искра.
Стени, щом срещу вятъра издигаш,
от порива му те ще те затрупат.
Тогава с цяло гърло и да викаш,
Върху теб отломки ще се трупат.
А вятърните мелници... химери,
с които да се бориш е безсмислено.
Пред себе си не искам бариери...
действие в приказка измислено.
След стихия почва се на чисто,
дори от себе си да ринеш киша.
Въздухът е чист като мънисто...
след всяка буря по-леко се диша.
© Теодора Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »