Стоях като на малка, пуста гара
и отминаваха край мен любови.
Потъвах в облаци от млечна пара,
проглеждах пак и чаках нови...
Редяха се така, не дни - години.
Разбрах, че спирката ми е закрита...
Късметът ми оттук не ще да мине -
обречен съм самичък да се скитам.
Но пак съм там. О, не, любов не чакам,
а в нечии очи да срещна радост,
поне на чужда обич да помахам...
А всъщност - на отминалата младост!...