Цвето, Цветано, цветно момиче

с весела, пъстра, лятна пола.

Как да призная, че те обичам?

Само със поглед те викам: „Ела!”

Цвето, Цветано, русо момиче

с лунни ресници, звездни коси.

Пред хубостта ти ще коленича.

Ще моля Господ да ме спаси,

че ме погуби Цвето, Цветано,

твойта тополова бяла снага.

Ерген до гроба ще си остана,

ако не дойдеш с мене сега

да те люлея в писана люлка,

да ти се радвам – плах и щастлив.

Ако не искаш да си ми булка,

има ли смисъл  да бъда жив?