3 февр. 2009 г., 22:29

На Дамян Дамянов – с възхищение! (2005) 

  Поэзия » Другая
1130 0 5
Дали съм лоша? Няма как да знам!
Дали добра съм? Няма как да бъда!
Но храм на лудостта е моят храм,
от който всеки скитник ще изпъдя.
Когато искам, мога да лекувам
и смъртни рани с думички дори.
Когато съм обидена и псувам,
усещам всяка как във мен гори.
Вземете си ги! Аз ги приютих
и тяхната проказа в мен се впива.
Аз вече знам къде сгреших –
бях чиста и добра. Сега съм дива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Симеонова Все права защищены

Предложения
: ??:??