3 сент. 2007 г., 10:30
Толкова си искрена,
безкрайно-мила и добра.
Не напразно в стих ще възпея,
нашата среща - изпълнена с емоция.
И обич към теб се роди -
и две малки, блестящи сълзи,
за срещите времето не стига,
да докоснеш душата и да я обикнеш...
Но нашето стигна,
макар и да останаха неизказани неща,
които напираха да излязат
и с теб да споделя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация