На Ди
Пак е нощ, пак черно е вън,
заспали са всички в покоя...
Небе - без звезди, прохлада - без сън,
почива духът ми от зноя...
Но нейде дълбоко проблясва искра,
пронизващо свети във мрака...
и бавно тъмата изгаря с нощта,
прогорена от лъчa на светлината!
Свети и топли във мен неуморно,
изпълва света ми с надежди!
Слънце изгря във сърцето порочно, ...