Приготвих си шепите да те събирам,
на капка по капка мълчана вода,
на стъпка по стъпка, диря по диря,
на залък по залък, троха по троха.
Намигат ми вечери по самодивски,
под сянка от птица с изящно перо.
Засрамени клепки - усмихнати мисли
накълцаха ситно хиляда "защо".
Препускат ми пръстите по парадигми,
превива се кожата, смисълът - скрит.
По дланите пърхат учудени стигми
(защо съм такъв идиот, упорит?).
Събирам те в шепи, без много да мисля,
за всичките Еви закусвали с теб,
на дума по дума - ситни мъниста,
на глътка по глътка - горчиво кафе.
И хапе ръцете ми вряла мъглата,
и хълца под ноктите напречен срез.
Защото те искам на длан и до атом,
от вчера за утре, от утре за днес.
Р.Д.
Дали някого го кефи написаното от мен - не ме касае...никого не уча как да пише, моля и мен да не ме учат на това!Не търся в този сайт връзки, нито приятелства, а още по-малко партньори...не ме пере амбиция, нито смятам да правя кариера...Нямам и няма да издам книги.
Просто пиша...защото не мога иначе.
И Господ да ме съди за това!
Поднасям извиненията си както на теб, така и на всички останали за репликата си, и ви уверявам, че няма да говоря повече...и без това не го мога...
Просто ще пиша.
И Господ да ви е на помощ!