15 февр. 2012 г., 19:00
На думи ме обичай. Няма страшно.
Веднъж на ден „обичам те” ми стига.
Вземи сърцето ми, макар и прашно,
любов най-искрена от него блика.
Мрази ме мъничко. Не се страхувам.
Ще чакам тук. За миг да ме обичаш.
Защото, знай, безпаметно жадувам
тези думи да те чувам как изричаш.
Ще бъда жертва. Зная го. Разбирам.
Може би ще съжалявам някой ден.
Напук на всичко, същото избирам.
Мрази, обичай, ала само мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация