10 мар. 2017 г., 22:12

На душата уморена ... 

  Поэзия » Другая
283 0 2

 

 

 

 

 

 

Не ме оставяй сам на пътя,
този път, трънлив и стръмен,
обеща ми заедно да изпъплим,
самичък съм тъй безпътен...

 

Ето виж, пак ще съмне,
следвай само моите стъпки,
с утрото пролет ще покълне,
обещах ти я... на глътки...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Веси! Как ли съм те пропуснал ... Поздрави!
  • Еха! Пролет "на глътки"! Какво невероятно обещание! Няма начин да не те последва, Вальо! Поздрав!
Предложения
: ??:??