На дядо

           Болен баща стенеше, стенеше

           и тъжни думи нареждаше.

           Къде си сине да дойдеш,

           от тежък гурбет да се върнеш

           и тука при мене да седнеш,

           та да те малко погледам

           и да ти се сине порадвам,

           с благи думи болките ми да изцериш.

           Дочуло го внучето от двора и заплакало,

           заплакало, а на глас се провикнало,

           далече е, дядо, от тебе, не може да дойде,

           от работа време не може да найде,

           сина си и тебе да види, да види и после прегърне.

           Тука, дядо, на село при нас за тати работа няма,

           а за твойте лекарства и мойте учебници,

           до сега на двора, виках мойте вълшебници.

           Те ще дойдат, дядо, не бой се и болките ти ще изцерят,

           но в това време пътя до село, малко трудно ще намерят.

                                         За забравените и изоставени села от правителството ни