29 мая 2007 г., 14:45

На дъщеря ми 

  Поэзия
5.0 / 6
1284 1 8
Сутрин Слънцето изгрява,
бързайки да види теб.
И целувка ти изпраща -
слънчев лъч в прозорец блед.
Вечер Месечко се спуска
над заспалата земя,
по щурчето да изпрати:
"Спи ми, мила, нани на!"
И Звездите от небето,
трепкат, сякаш са с крила,
поздравяват всяка вечер
моята спяща дъщеря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Все права защищены

Предложения
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »