През бременността трудно ми беше да се вдъхновя да пиша,
защото себе си стараех да успокоя, за теб да се съхраня.
Трепетни вълнения, радости и тревоги, мисли неспирни по теб,
мое дете, съпътстваха моето ежедневие.
Това красиво приключение от девет месеца ми е трудно да опиша,
но искам всеки ден да обяснявам
колко те обичам и как се уча
суетата и страха от себе си да отричам.
Как желая да си жива, здрава и щастлива,
от прекрасна усмивка озарена и за новия си живот устремена.
През това 9-месечно преживяване малко меланхолично ми беше,
обаче, любовта по изкуството не се отсече. ...