veesii70 (Веселка Стойнева)
411 7637
7 окт. 2016 г., 08:52

На един "истински" приятел 

  Поэзия
660 1 5

Сред руините на срутената Вяра
Истината се разхожда боса.
Всяка стъпка, всяка мисъл пари....
Всеки отговор е корен на въпроси...

С маската на Радост е Тъгата.
Егото на болно се преструва...
Ако беше истински, приятелю,
можеше съдбата да рисуваш,

да я оцветиш, но не поиска...
Картите отдавна да разкриеш?...
Все по-силна съм сама, пък ти се крий,
но от себе си не можеш да се скриеш!

© Веселка Стойнева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Обикновено се приема, че истината е гола, но с това "боса" акцентът се измества върху дискомфорта, който дадена истина предизвиква у лирическата. Добра хрумка и достатъчно основания за подобен подход.
  • Благодаря!
  • Да, от себе си не може да сес крие никой!
    Хареса ми, Веси!
  • Много добре написано стихотворение. Нестандартно. Не бих искал да съм на мястото на този "приятел", но явно си е заслужил поетичното възпяване. Поздравление за хубавата творба, Веселка!
Предложения
: ??:??