НА ЕДИН ПОЕТ
От детските си дни сънувам звънтящи саби, стремена
и все към Слънцето пътувам, към Слънчевата долина.
Сънувам "юношата бледен" и "братчетата на Гаврош",
въздишките на вихър леден в студена, мрачна зимна нощ.
Сънувам блеснали витрини с "безброй жадувани неща",
надежди, радостни години за гаснещите във нощта.
Сънувам принца "благороден", забравил род и потекло,
очаквам празника народен, отхвърлил земното тегло.
С разкъсани от гняв окови, сънувам "новий Прометей",
смеха на времената нови над рухналия стар бордей.
Сънувам хора милиони как дишат с огнени гърди, ...