С възторга детски в очите
сред завладяващата тишина,
един до друг с теб вървиме
по свежа утринна роса.
И виждам как красива си и млада,
с очите си разтапяш ледове,
ветрецът нежен стон издава,
искри лазурното небе.
Природо, майчице Природо,
за теб творил един поет -
сега му бели кости пепел,
лежи в читанката портрет. ...