8 дек. 2011 г., 19:37
Десетки влажни пръсти,
треперещи ръце и страсти,
с годините се мъчеха да я пленят.
Едни допусна, после съжали.
А нощите потънаха в сълзи.
От своята мъка изкова,
жестока броня, меч и сетива.
Очите ти са като ледени игли.
В душата ти пожар гори.
Но ти си мила и добра.
Зад маска пазиш същността.
Разбирам те, не те виня. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация