14 авг. 2005 г., 21:09
Не те виня за злобата,
която носиш скрита.
Не ще простя за болката,
уж причинена без да искаш.
Не мога да те убеждавам вече,
дори в това,че съм различна.
Не ми остана и любов,
стена пред мене ти издигна.
Сега те гледам...,
а сякаш си прозрачна.
Душата ти е черна,празна,
от лицемерие превърната във прах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация