pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17170
11 мар. 2020 г., 15:37  

На едно светулково Ангелче 

  Поэзия » Философская
565 3 7

Една прашинка тъжна и самотна

във шепите на времето проплака.

Но аз дочух сподавения вопъл

и вече знаех тя че мен е чакала.

 

Приличаше на мъничка светулка, 

решила да пребори тъмнината.

Крилцата безпощадно беше брулила

вихрушка, преобърнала душата и.

 

Тогава с обич като с електричество

призаредих аз светлината в нея.

Подвластен и е негово величество

Човекът. И без обич не живее.

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??