30 апр. 2009 г., 07:28
На едни мои приятели
(закачка)
Гласът ми все повече става на троскот.
Очите - листа и къртичини.
От мен нещо друго заправи Господ.
Нещо различно.
Какво ще направи ли? Зная го, зная го!
Купчина до някоя просека.
Една тревичка ще ми е знамето.
Едно бръмбарче - знаменосеца.
Ехе-хе-хе! Я сложете усмивчето!
Тази въздишка каква е?
От вас само това - да започвате песни и стихчета.
Аз оттам - ще ги карам докрая.
© Райчо Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
... я по-добре ти ги карай от началото до края, че го умееш
-
пак ме усмихна...със сълзи в очите...
Райсън...как го правиш... -
Добре ми действаш, Райсън!Дори и тема като тази при тебе звучи весело!
-
-
Правилно! До хубавия край, а после отначало!
Мен ме назначи за бръмбиняк, ще го потроша знамето от употреба! -
Знам,че ще се видим и там и ще четем,четем...
Боже колко време ще имаме за всичко!
-
Я си стой тук, да си ги започваме и завършваме стихчетата заедно!
Усмих! -
Никой не успява така да ме усмихне като теб!
Много естествено се получва! Благодаря! -
Доволна съм, че те прочетох!
Отново! -
Голям ухил от Зем! Не знаех досега, Приятелю, че и Господ може да ни преправя-т.е. да ни такова м...а! Хитро, много хитро!!! Зем.
-
-
Слагам си усмивчето и ти благодаря!
Поздрав! -
Най-трудно се започват стихчета, Райсън... най-трудно...
Усмихнат ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Повече усмивки)))
Бъдете!