28 авг. 2007 г., 22:10

На екс... 

  Поэзия
717 0 8

На екс, преструвах се, че пия,
живот без теб, подправена мечта,
и мислех си, че можех да се скрия
в дъждовна капка, близо до брега.


На екс, преструвах се, че дишам,
а вмъкваше се в мен на пресекулки,
в очите ми безизразни надничат,
сълзите, скрити в мънички светулки.


На екс, преструвах се, че тичам,
препъвах се и падах след това,
безгрешно, някак, исках да обичам,
а бях без тебе падаща звезда.


На екс, преструвах се, че мога,
да чета от думите ти премълчани,
вървях по стъпките ти босонога -
не остана място за повече рани.


На екс, преструвах се, че се усмихвам,
а отвътре нишката се късаше,
след тебе пак бушувах и притихвах
и в душата тих дъждец преръсваше.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??