12 сент. 2007 г., 09:37

На есента съм спътница 

  Поэзия
473 0 9

Дохожда есента,

с коси от старо злато.

С дъжд и бури -

напук на жаркото ни лято.

 

И жиците, окичени -

като мъниста птиците по тях се нижат,

подготвяйки се пак да отлетят,

… за да се върнат следващото лято.

 

Завиждам им!

Как искам да съм птица!

Как искам с тях да полетя,

но от високото се плаша, докога?

 

А те, отлитайки от зимата,

минават границите на смъртта

и надживяват я!

А мене ме е страх…

 

Защо ли и колко ли съм жалка?

Косите ми са като листопад

и побелели малко.

На есента съм спътница…

 

 

NG/nnn

12 септември 2007

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??