Doaiva (Ан)
17 21
31 июл. 2006 г., 11:32

*** на Гени  

  Поэзия
803 0 3
Очи-извърнати.
Сърце-спряно.
Ръце-трепетни.
Уста сбрани
в лице бледо.
Уши неволно
пият думи,
а от тях-рани.
С душите си-един до друг.
С телата си-ти там-аз тук.
И пазя се!
Надигам чук!
След удара-
ни стон,
ни звук....
Разтварям шепи,
а те празни.
И питам  се :
Къде е радостта,
щом мъката убил си пръв,
а в дланите белее чистота
и ни следа
от мръсната и кръв!?

© Ан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми харесва!
  • Благодаря.
  • "Къде е радостта,
    щом мъката убил си пръв,
    а в дланите белее чистота
    и ни следа
    от мръсната и кръв!?"
    Много хубаво!
Предложения
: ??:??