Домът ми е съвсем обикновен:
стени, които нищо не говорят,
един красив, измайсторен гоблен,
саксии със цветя за мен са двора...
Очите ми се давят в тишина...
Ръмжи вратата с пантата ръждива
да ме завърне духом у дома...
Пердетата потръпват боязливо...
Подпряната във ъгъла метла,
разпуснала косите русокоси,
е скрила куп от моята вина.
Да не задавам глупави въпроси. ...