На грешен адрес
На Бога се уповавам, няма да се боя.
Какво ще ми стори човек?
Псалом 56 стих 11
Сърцето ми тъжно - разтвори се цяло.
Тъй дълго за обич беше копняло.
Не искаше друго, а всеотдайно
да ви обича и радва безкрайно.
Отгоре небето ми шепнеше с вяра –
недей се съмнява, не всичко е пара!
След болката често сърцето ликува.
Обич да хвърлиш на халост не струва.
Протегнах длани да ви прегърна,
но нещо се счупи и се обърна.
Тогава усетих дълбока рана
как ме разкъса необуздана.
Пак ли на грешна врата почука?
Ясно – адресът не беше тука.
Хвърляй тез дрипи, тръгвай отново,
но облечи се в Святото Слово!
Моли се Богу! Лудо събаряй
зидове тежки! Врати разтваряй,
за да нахлуе живата вяра!
Сърце да буди, не да разпаря!
© Стойна Димова Все права защищены
В тихата, лятната вечер,
привел съм смирено глава,
свещица запалил съм вече
и моля те, Боже, това:
На бедния - дай Му жълтица!
На гладния - къшейче хляб!
На жадния - дай Му водица!
На слабия - дрянов кривак!
На гордия - дай Му смирение!
На смелия - дай Му победа!
На слепия - дай Му прозрение!
Буйният - кротко да гледа!
А хората нека живеят,
без страх от куршуми, войни,
за Тебе те химни да пеят,
да любят, да бъдат добри!
Ти дай им и Твоята истина,
достъпна за всеки здрав ум,
че ни в Библия, ни в Коран не е писана
зловещата дума "куршум"!
Страната ни, мойта Родина,
напред нека вечно върви
и Твоята Райска градина
на нейната площ положи!
Децата ни - в нея да раснат!
Дари ги и тях със деца!
Да имат те дни по-прекрасни
и Вяра, Любов, Светлина!
Ергените - дари ги с девици!
Момите - дари ги с момци!
Побелялата моя царица
на моето рамо да спи!
Най-сетне за себе си моля,
спокоен да склопя очи,
че огън се пали от този,
що Бог е дарил да гори!
Зем.