На ili -стих, портрет

Не си "дафинова пара над гозбата
и мушица по капка смола"...
Там,"до мивката", римува и Прозата...
"Днес ще пълниш чушки с кайма..."

"Тленна къща, със шум, със кълчища".
Нейде скрити са "речници стари"...
Аз не вадя бисер от нищото!
Ти си още по старите гари...

Как да пишеш... "Времето тича"
от зенита към залез... "Самосрив"...
Как да пишеш, когато си "ничия"...
Няма стих... Стихът не е жив...

"Пак друг човек през теб претича"...
"Множиш се в думите на други"...
Колко е трудно да кажеш:"-Обичам!",
щом са в леглото щастливи съпрузите...

"По въжен мост, над Гранд Каньон",
"загърбваш всеки следващ ден"...
"Реката гълта всеки стон"
и "в земетръс" е всичко тленно...

"Всяко безумие има своята мощ"... ,
а "всяко мъжко безумие е с обички от звездици..."
Запази от съня си последната нощ!
По Млечния път запази светли зеници!

Аз не мога, не искам тъжна да те запомня!
Аз не съм недорасляк в протрили се дънки!
Аз знам що е пита, орех и стомна,
люляче дъхаво, къпина-издънка!

"Ще си моя постеля и бяло платно",
"глухарче само, сред китна поляна"...
На Господ се моля и шепна:- Дано!
от моите устни картина да станеш...