11 мар. 2016 г., 23:23
Животът е поредица от мигове
всеки следващ - по-неуловим.
съвкупност от съмнения и викове,
които нощем пречат да заспим.
Дълъг низ възходи и падения,
често долу сме, рядко летим.
Като ехо чуват се и мнения,
уж ще ни помогнат да решим.
Напомня той за мъничко поточе,
с диви бързеи, посоката мени.
Имам ли си някога отроче,
ще му чета тоз стих преди да спи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Посветено на Румяна. Обичам те!