Роден си мой.

И въздухът между ни пари.

Изтръпва и мълниеносно

спира.

Вибрира с обръчи в гърдите.

И те влива,

и ни слива...

Вените ти - въжени мостове,

към мен чертаят карти.

Устните ти са усойници -

впити и отровно пагубни.

Музиката ти е в погледа.

И аз танцувам в бяла рокля

до земята. 

А ръцете ти са -

южен вятър повея.

Гласът ти - вечер.

Дълбок и тих.

поемам дъх от дъх

и късах ти целувките,

за да те назова безспир.

Родена твоя.

Не без избор, 

не с мотив.